Всъщност историята започна една неделя вечер, която помня доста добре.
Седяхме с приятелката ми на дивана, някакъв сериал вървеше на заден план, а аз си ровех из галерията на телефона. Между снимките от последните 2 месеца нямаше нито едно ново място. Нито един уикенд, в който да сме правили нещо интересно.
— И тоя уикенд не правихме нищо интересно. — каза тя.
Не го каза, за да ме упрекне или нещо такова. По-скоро и беше криво, че не прекарваме хубаво време заедно..
И беше права.
Най-странното е, че не ни липсваше нито време, нито желание. И двамата обичаме да излизаме. Имаме кола, имаме два свободни дни седмично и даже в телефона имах списък с места, на които да отидем "някой ден".
И реално всеки уикенд водехме един и същи разговор
Всяка петър вече беше:
— Какво правим утре?
— Не знам, ти къде искаш?
— Не знам… ти какво предлагаш?
— И аз не знам. Да видим утре как ще е времето.
„Да видим утре“ винаги протича така: ставаме в 10:30, скролваме безцелно в ТикТок, "след малко ще излезем“ и накрая вече е късно. И така до неделя вечер, когато се появява същото усещане.
Едва по-късно разбрах какво всъщност става. Проблемът не беше във времето. Липсваше ни идея. А когато всеки път трябва да измисляш от нулата къде да отидеш, най-лесното решение е да не отидеш никъде.
Най-глупавото е, че понеже жиеем в Пловдив, мога да ти кажа например двайсет места къде да ядеш, но ако някой ме питаше къде да се разходи около града, не можех да изброя и три.
Как съвсем случайно попаднах на решението
Наближаваше годишнината ни и както всеки път седях и си блъсках главата какво да ѝ подаря. Цветя — окей, но след три дни ги няма. Парфюм — вече съм подарявал. Нещо „с мисъл“ — да, но каква мисъл, когато не ти идва нищо на ум?
Изгубих цяла вечер в търсене, за този ден се отказах да ровя повече и влязох до Фейсбук за 5 минути преди да си легна. Случайно ми излезе кутия със скреч карти с места в България.
Първата ми реакция беше „хм, интересно“. Втората: „чакай… това е точно нашият проблем“.
Поръчах я като подарък. Оказа се подарък за двамата.
Какво всъщност има в кутията
Всъщност това, което поръчах е само един от четирите региона, на които е разделена България (но за другите по-надолу). Всяка кутия съдържа 30 карти, тоест 30 различни места. Самата кутия е доста твърда и се усеща, че не е направена за един път.
А картата не е просто красива картичка. На нея има всичко, от което имаш нужда, за да решиш за минута:
- Заглавие и илюстрация на мястото. Първото, което те привлича.
- Икони, които показват какъв е типът място, кой сезон е подходящ и дали е удобно за деца.
- Кратко описание, колкото да ти стане интересно.
- Времетраене на разходката, за да знаеш предварително дали е за час-два или за цял ден.
- Скреч поле, под което е QR код с повече информация за дестинацията.
Знам, че звучи като дребно нещо. Но точно тези дребни неща махат въпроса „не знам, ти какво предлагаш?“. Вместо да измисляш от нулата, избираш от 30 готови варианта.
Първата събота
Следващата събота сутрин, още с кафето, сложих кутията на масата. Разпилях картите по масата с гърба нагоре, така че да не се вижда кое е мястото.
— Избирай — казах ѝ.
Определено й хареса идеята ми и избра една на случаен принцип. Изтъркахме скреч полето с монета, сканирахме QR кода и след час вече бяхме в колата.
Място, за което до този ден не знаех, че съществува. И то в България. Не в другия край на света.
Беше приятно, вървяхме, тя снимаше, аз се правех, че знам къде съм... Но на връщане, докато карах, тя каза нещо, което не очаквах:
— Това беше най-хубавата събота от много време.
Само си гледах пътя и се усмихвах широко.
Какво се промени оттогава
Няма да ти кажа, че животът ни се е преобърнал. Но някои неща наистина са различни:
- Петък вечер вече не започва с „не знам, ти къде искаш?“, а с „давай да теглим карта“.
- Избираме заедно, но от ясни варианти, а не от празното място в главите ни.
- В неделя вечер вече не разглеждам телефона с онова тежко чувство. Има нови снимки и нова история за разказване.
- Разказваме на приятели за места, за които те самите не са чували.
Може би най-важното: това не е нещо, което ще ти омръзне след седмица. Ако търкате по една карта на всеки два уикенда, една кутия ви стига за повече от година. А когато някой ден я разгледате отново, ще държите в ръцете си не просто кутия, а спомените от всички тези места.
Виж какво има във всяка от кутиите
Виж кутиите със скреч карти Ще те отведе на страницата на продуктаЧетири кутии, четири края на България
Всъщност, както казах по-горе, България е разделена на четири региона и всеки от тях има своя кутия с по 30 карти. Естествено малко след първата кутия взех и останалите. Ако не си сигурен откъде да започнеш, аз бих избрал региона, който ти е най-близо. Така първата карта може да е още в събота.
Подарък, ако вземеш и четирите кутии наведнъж
Получаваш голяма сгъваема карта на България с всичките 120 дестинации и стикери, с които да отбелязвате местата, на които сте били.
120 места са повече от две години уикенди. Дори да не ги видите всичките, картата на стената ще ви напомня колко още има за откриване.
Подарък, който не събира прах
Ако търсиш подарък за Свети Валентин, Коледа, рожден ден или годишнина, знаеш какъв е проблемът: искаш нещо различно от стандартното, нещо с мисъл. И искаш след година подаръкът все още да се ползва, а не да стои на рафта.
Тази кутия ми даде точно това. Подаряваш не предмет, а идеи какво да правите заедно и цяла поредица от дни, които после ще си спомняте.
Подходяща е за двойки, за семейства с малки деца (иконите показват кои места са удобни за деца), за родители и за приятели. А ако живееш в чужбина, е и хубав начин да подариш на близките си вкъщи повод да излязат заедно или сам да си планираш следващия отпуск в България.
Накратко, какво получаваш
- Кутия с 30 карти, всяка с различна дестинация в България
- Четири региона: Северозападна, Североизточна, Югозападна и Югоизточна България
- На всяка карта: заглавие, илюстрация, икони, кратко описание и времетраене на разходката
- Скреч поле с QR код за повече информация за мястото
- Кутия от плътна мукава, която издържа
- При покупка на четирите кутии: подарък голяма сгъваема карта и стикери за отбелязване
Накрая
Не знам дали и при вас е така. Но ако и вие сте отваряли телефона в неделя вечер с онова тихо „пак нищо не направихме“, знам какво е.
Не обещавам чудо. Просто 30 неща (или дори 120), за които не се налага да мислите, и един малък ритуал в петък вечер, който ще ви върне уикендите.
Ние вече изтъркахме доста карти. Остават още много.
Мирослав
П.П. Ако вземеш и четирите кутии наведнъж, получаваш голямата сгъваема карта и стикерите за отбелязване. Виж как изглежда на страницата на продукта.
Мирослав Мартинов
Живея в Пловдив с приятелката си. Пиша за уикенди, малки приключения и места в България, които не са на първата страница в интернет.